Еволюция на даден протест
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Вчера ме поканиха в „ Хоризонт “ да приказваме за митингите – за всевъзможните митинги, които се надигат по целия свят, в това число и у нас, при започване на тази година. Поискаха да обобщя. И тогава се запитах: подлежат ли митингите като такива на резюме? Ето този въпрос ме мъчи от този момент и до през днешния ден.Да вземем митинга на градския превоз. Питаха ме за него. Ще бъдат ли увеличени заплатите на водачите? И по какъв начин, даже да има предпочитание да бъдат, това ще се случи при отсъствието на общински съвет и на бюджет? И от кое място ще вземат пари? Вероятно ще вдигнат цената на билетите и следователно излиза, че водачите стачкуват против жителите, тях изнудват и от тях ще си вземат нарастването. Макар че София е богат град, бюджетът ѝ е два милиарда. Сигурен съм, че да вземем за пример сметоизвозването не коства толкоз, колкото заплащат на компаниите. Нито пък че столицата има потребност от такова брутално озеленяване, каквото беше при Фандъкова по известни на всички аргументи. Колкото до културната стратегия на общината с всичките ѝ там съоръжения и пърформанси, от дълго време съм споделил, че за мен това са неверни пари, хвърлени напразно. И въпреки всичко, в случай че се стигне до увеличение на заплатите в градския превоз, това най-вероятно ще стане за сметка на повишаването на билетите.
Друго, което ме питаха по отношение на общината, беше дали в случай че съветът не успее да проработи, ще има предварителни локални изори. Чудесен въпрос, чийто отговор за жалост не знам. Но съм убеден, че не би се стигало до него, в случай че на последните постоянни локални избори бяха дали своят вот с малко повече ум.
В народен мащаб пък се задават митинги на зърнарите. Макар мотивът да е вносът на зърно от Украйна, самите аграрни производители настояват, че казусът е доста по-всеобхватен – ставало дума за обезпечаването на храната на българите. Изпълнителният шеф на Българската земеделска камара Светлана Боянова сподели: „ Премиерът сподели, че въобще не познава по какъв начин действа земеделският отрасъл в границите на обща селскостопанска политика. Той доста комфортно не помни, че нашите български фермери са безусловно както всеки един европейски фермер в този Европейски Съюз. Правилата са едни и същи “. Според мен обаче по-опасното е, че освен министър председателят, само че и самият аграрни министър комай не знае, както се споделя, на кой свят е. В началото на седмицата се появи новината, че България е на път да изгуби един милиард за локалните бизнесмени по един от най-важните европейски капиталови принадлежности – метода ЛИДЕР. И освен ще изгуби тези пари, само че ще унищожи една мрежа от специалисти, създавана в продължение на 10 години, а хиляди хора ще се върнат в бюрата по труда и вместо да основават работни места и принадена стойност, ще тежат на обществената система.
И все пак, макар цялата достоверност на недоволството, откриха се у нас казионни медии и анализатори, които не се посвениха да си изкривят душата и да кажат, че публичното мнение се е обърнало срещу земеделските производители. Демек, земеделските производители са криви, тъй като късогледо спъват новаторските европейски политики.
Разбира се, недоволството и терзанията на нашите аграрни производители не са нещо неповторимо, а отзив от тревожното положение на аграрната политика в целия Европейски съюз. Те са отзив, в случай че щете, и на митингите в Германия – най-големите там след Втората международна война. Навеждат на мисълта, че се надига яд освен против съответни извращения, само че и против целия принцип на ръководство на Европейски Съюз, пък и на ширещата си философия в цялата западна цивилизация – философия значително противоестествена в устрема си да бъде прогресивна.
Протестите в Германия са против решението на държавното управление на Шолц през 2024 да се създадат икономии за сметка на „ нездравословните за климата дотации “. Види се, има положителни и неприятни дотации, потребни и нездравословни, което си е тъкмо по този начин, само че мерилото надалеч не е зеленизмът. Целта на Шолц е да се икономисат едни 30 милиарда евро, като се отнеме от дотациите за земеделците. Може би има аргумент, може би дотациите в Германия са непозволено високи, което уронва нравите и дисхармонизира стопанската система. Но пък и земеделците имат своето право.
Всъщност аргументите за митингите в Германия са три: зелените политики на европейски съюз, миграционният напън и помощта за Украйна. „ Дойче веле “ (естествено!) незабавно упрекна десните екстремисти и Путин. Според извънредно демократичната медия Путин разпространявал хибридните неистини, че в Германия понижават дотациите, с цел да богатеят нелегално украинците за сметка на немските жители. И немските жители, види се, са задоволително тъпи и податливи на хибридност, с цел да стартират да стачкуват. Така протичат мислите на „ Дойче веле “.
Обаче в Германия е имало проучване, съгласно което 85% от жителите поддържат митингите. У нас Меглена Плугчиева счита, че тези мощни митинги с тази мощна поддръжка ще доведат до смяна на цялата земеделска политика на Европейски Съюз. Ха, нека! А пък Сашо Божков (Бог да го елементарни!) споделяше, че европейските политики се разделят на земеделска и всички останали (то и в България стратегиите са ПРСР и всички останали, тъй като „ рънътъ прай борбътъ “). Тъй че всички тези неспокойствие в аграрния бранш може да се окажат начало на оздравяването на Европейски Съюз и добре би било да е по този начин, тъй като другояче леталният излаз не е надалеч.
Но да не забравяме, че бяхме тръгнали да обобщаваме, пък още веднъж се отплеснахме по новинарския дневен ред. Ако митингите подлежат на някакво резюме, то е във връзка с тяхната еволюция. Тя минава през четири стадия (записвайте си, тъй като това е премъдрост, която другаде няма да намерите):
1. Теоретична част – митингът стартира като отвращение от някаква неправда. Може да е съответен случай, а може да бъде и доведено до непоносимост положение. В това положение той е най-автентичен и най-чист. Тук е песъчинката, върху която след това кристализира всичко останало.
2. Усещане за мощ - на сериозен митинг излизат тези, които се надяват, че са способни да изнудват (или да наказват), т.е. тези, които считат, че са способни да доведат нещата до надвит край. Това нормално са представители на специалности или прослойки, чието наличие (или отсъствие) в обществото е по-осезателно от междинното. Например едно е да стачкуват миньорите, железничарите или лекарите, а напълно друго е да стачкуват преводачите на фламандска лирика и филателистите.
3. Икономическа част - тя настава тогава, когато никой към този момент не крие, че става дума за пари, сега, в който рицарите на справедливостта осъзнаят, че от цялата работа може да се изкара и някой лев.
4. Политическа част - следващият гладен популист яха митинга и към този момент става дума освен за пари, само че и за власт. Нали помните всеобщата формула на капитала на Маркс? В най-примитивния си тип тя е стока-пари-стока (произвеждаш-продаваш-произвеждаш). По-рафинирана става във типа пари-стока-пари (инвестираш-произвеждаш-печелиш). В най-чист тип е пари-стока-пари’, когато към този момент се появява и принадената стойност, която в следствие ще се трансформира в капитал. С властта е нещо сходно. В неразвитите демокрации формулата е пари-власт-пари (купуваш си власт, да речем депутатско място-печелиш от корупция-купуваш си апартамент). При по-развития капитализъм, към който постепенно, само че несъмнено прекосяваме, формулата е власт-пари-власт’. Тогава към този момент властта се е трансформирала в самоцел, само че пък това е естествено, тъй като няма нищо по-сладко от властта, даже и парите, даже и жилищата.
Напоследък властта се взима с не дребната роля на митингите – режисирани, финансирани, извършени по всички PR правила. Лошото е, че при всеки последващи митинги властта взима все по-безсрамен комик и в същото време все по-некомпетентен политик, тъй като вложителят към този момент не е по този начин взискателен в преследването на качеството. Така е най-малко в света на популизма, в свободния либерален свят.
Още при ненормално проточилите с митинги против Орешарски предупреждавахме със сълзи на очи, че прекаляването с протестирането неизбежен води до неговата обезценка. Точно както и с приказката за лъжливото овчарче: в случай че (и когато) пристигна време за същинско протестиране против нещо в действителност съществено, тогава всички ще кажат за протестиращите: абе мàни ги тия!
Особено фрапантна беше блокадата на Орлов мост. Тогава, като се пробвах да кажа, че не е редно шепа подпийнали безделници да тормозят почтени жители, ми наскачаха революционери и интелектуалци, доста от които евентуално през днешния ден се срамят от патетичните нелепости, които ми дрънкаха тогава. А някои към този момент са във властта и не можеш да ги познаеш – като че ли не помнят какво са скандирали и което е по-възмутително – не ги е позор, че не помнят.
В целия този ред на мисли дотук митингите много се родеят с революциите – или митингът е гражданска война в зародиш, или пък революцията е презрял митинг, изпуснат митинг, митинг, който е скъсал синджира. А вредите от революциите са повече от изгодите, нищо че всекидневно се мъчим да си внушим, че светът от ден дневно става все по-хубав.
Виж, контрареволюцията е нещо напълно друго. Тя е опит (по думите на Честъртън) да се лимитират вредите от революцията. Затова и аз като цяло ще си остана контрапротестър, тъй като по природа съм контрареволюционер. Ако щете вярвайте – от дете съм подобен. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
